Най-ниските заплати в ЕС са в България, Унгария, Гърция и Словакия, най-високите в Люксембург, Дания, Ирландия и Белгия
Българските заплати означават два върха - те са най-ниските в Европейски Съюз и в това време са измежду най-бързо растящите. Това демонстрират систематизираните данни на Евростат за 2024 г.
У нас годишната средна работна заплата (СРЗ) е била 15 387 евро - при 39 800 приблизително за Евросъюза. Следващите по ниски заплати са Гърция - 17 954 евро, и Унгария - 18 461 евро. Трите страни от Европейски Съюз с най-високо годишно възнаграждение при цялостен работен ден са Люксембург (83 000 евро), Дания (71 600) и Ирландия (61 100). С други думи, пред предходната година средностатистическият българин е проработил 4 пъти по-малко от датчанина и ирландеца.
В същото време обаче страната ни е с изпреварващ растеж на възнагражденията, като в обособени тримесечия даже изскача преди всичко в Европейски Съюз. По данни на Евростат заплащането за цялостен работен ден през 2024 година се е качило с 5.2% приблизително за Европейски Съюз, а в България - с цели 13.9 на 100. Само Румъния и Полша са с още по-впечатляващи покачвания - надлежно с 16.7 и 16.6 %.
Данните демонстрират ясна икономическа логичност - в страните от Източна Европа трудовите приходи са по-ниски и се стремят да настигнат равнищата в Западна Европа.
„ България, както и доста страни от района, има устойчиво икономическо показване, само че прекомерно бързият растеж на заплатите покачва инфлацията, “ разяснява Хелге Бергер, зам.-директор на Европейския департамент на МВФ, представен от Българска телеграфна агенция. Бергер показва, че в Румъния бързото нарастване на приходите е съпроводено от възходящ напън върху бюджета, откакто държавното управление два пъти увеличи минималната заплата преди изборите през 2024 година – ход, който подтиква инфлацията и недостига. И че България е изправена пред сходна алтернатива – по какъв начин да покачва приходите, без да губи конкурентоспособност, до момента в който се приготвя за въвеждането на еврото.
Темата за повдигането на заплатите е изключително настояща в България сега, тъй като е обвързвана и с растежа на цените, и с пренията за бюджета следващата година. Управляващите търпят съществени рецензии поради лесното разпределяне на пари в обществения бранш. Пак по данни на Евростат за второто тримесечие на тази година България е №1 в Европейски Съюз по повдигане на разноските за труд (възнаграждения и обществени осигуровки). Боде очите фактът, че в частния бранш скокът е 12.8%, а в обществения е по-голям - 14.6 на 100. Това към този момент опонира на икономическата логичност - още повече че междинната заплата в публичната сфера и без друго е по-висока.
Бизнесът недоволства - и с съображение, че би трябвало да носи на гърба си все по-голям и все по-скъп държавен уред. Освен това голословното повдигане на заплатите в обществената сфера - надалеч над растежа на стопанската система, принуждава компаниите също да подвигат заплатите. Това води до засилено вътрешно търсене и растеж на инфлацията, а също така дружно с неналичието на работна ръка съществено вреди на конкурентоспособноста на българския бизнес.
С оптимизъм
Според икономиста Георги Ганев въпреки всичко би трябвало да гледаме положително и да отчетем тенденцията на бързо настигане. " Факт е, че сме с най-ниската междинна приравнена към цялостно работно време номинална заплата в Европейски Съюз. Но пък изоставането ни е намаляло сензитивно и към този момент не сме на 6 обиколки от предпоследните, а примерно на две ", акцентира доцент Ганев и илюстрира думите си с графика:
